самообвиняло е

Речник на българския език

1. самообвиняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвиняло е е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).