самообвинил съм

Речник на българския език

1. самообвинил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообвинил съм е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самообвинил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообвинил съм е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).