самообвинял съм

Речник на българския език

1. самообвинял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообвинял съм е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).