самообвинила съм

Речник на българския език

1. самообвинила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила съм е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила съм е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).