самообвиняло съм

Речник на българския език

1. самообвиняло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвиняло съм е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).