понабърча

Речник на българския език

понабъ̀рча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • понабърчъ
  • понъбърча
  • понъбърчъ
  • пунабърча
  • пунабърчъ
  • пунъбърча
  • пунъбърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-бър-ча по-на-бър-чим
2 лице по-на-бър-чиш по-на-бър-чи-те
3 лице по-на-бър-чи по-на-бър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-бър-чих по-на-бър-чих-ме
2 лице по-на-бър-чи по-на-бър-чих-те
3 лице по-на-бър-чи по-на-бър-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-бър-чех по-на-бър-чех-ме
2 лице по-на-бър-че-ше по-на-бър-чех-те
3 лице по-на-бър-че-ше по-на-бър-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчил съм понабърчила съм понабърчило съм понабърчили сме
2 лице понабърчил си понабърчила си понабърчило си понабърчили сте
3 лице понабърчил е понабърчила е понабърчило е понабърчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понабърчил бях понабърчила бях понабърчило бяхме понабърчили
2 лице беше понабърчил беше понабърчила беше понабърчило бяхте понабърчили
3 лице беше понабърчил беше понабърчила беше понабърчило бяха понабърчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понабърча ще понабърчим
2 лице ще понабърчиш ще понабърчите
3 лице ще понабърчи ще понабърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понабърчил ще съм понабърчила ще съм понабърчило ще сме понабърчили
2 лице ще си понабърчил ще си понабърчила ще си понабърчило ще сте понабърчили
3 лице ще е понабърчил ще е понабърчила ще е понабърчило ще са понабърчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понабърча щяхме да понабърчим
2 лице щеше да понабърчиш щяхте да понабърчите
3 лице щеше да понабърчи щяха да понабърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понабърчил щях да съм понабърчила щях да съм понабърчило щяхме да сме понабърчили
2 лице щеше да си понабърчил щеше да си понабърчила щеше да си понабърчило щяхте да сте понабърчили
3 лице щеше да е понабърчил щеше да е понабърчила щеше да е понабърчило щяха да са понабърчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчел съм понабърчела съм понабърчело съм понабърчели сме
2 лице понабърчел си понабърчела си понабърчело си понабърчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчил съм понабърчила съм понабърчило съм понабърчили сме
2 лице понабърчил си понабърчила си понабърчило си понабърчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понабърчил била съм понабърчила било съм понабърчило били сме понабърчили
2 лице бил си понабърчил била си понабърчила било си понабърчило били сте понабърчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понабърча щяла съм да понабърча щяло съм да понабърча щели сме да понабърчим
2 лице щял си да понабърчиш щяла си да понабърчиш щяло си да понабърчиш щели сте да понабърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понабърчил щяла съм да съм понабърчила щяло съм да съм понабърчило щели сме да сме понабърчили
2 лице щял си да си понабърчил щяла си да си понабърчила щяло си да си понабърчило щели сте да сте понабърчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понабърчил бих понабърчила бих понабърчило бихме понабърчили
2 лице би понабърчил би понабърчила би понабърчило бихте понабърчили
3 лице би понабърчил би понабърчила би понабърчило биха понабърчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-бър-чи по-на-бър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-на-бър-чен
непълен член по-на-бър-че-ния
пълен член по-на-бър-че-ни-ят
женски род по-на-бър-че-на
членувано по-на-бър-че-на-та
среден род по-на-бър-че-но
членувано по-на-бър-че-но-то
множествено число по-на-бър-че-ни
членувано по-на-бър-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-бър-чил
непълен член по-на-бър-чи-лия
пълен член по-на-бър-чи-ли-ят
женски род по-на-бър-чи-ла
членувано по-на-бър-чи-ла-та
среден род по-на-бър-чи-ло
членувано по-на-бър-чи-ло-то
множествено число по-на-бър-чи-ли
членувано по-на-бър-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-бър-чел
женски род по-на-бър-че-ла
среден род по-на-бър-че-ло
множествено число по-на-бър-че-ли