щяло да понабърчи

Речник на българския език

1. щяло да понабърчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да понабърчи е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).