бил е понабърчил

Речник на българския език

1. бил е понабърчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).