щял съм да съм понабърчил

Речник на българския език

1. щял съм да съм понабърчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).