щял да понабърчи

Речник на българския език

1. щял да понабърчи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понабърчи е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).