понабърчил съм

Речник на българския език

1. понабърчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабърчил съм е производна форма на понабърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понабърчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понабърчил съм е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).