понабърчил е

Речник на българския език

1. понабърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабърчил е е производна форма на понабърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабърчил е е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).