бил си понабърчил

Речник на българския език

1. бил си понабърчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).