понабърчило си

Речник на българския език

1. понабърчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабърчило си е производна форма на понабърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабърчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понабърчило си е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).