понабърчело е

Речник на българския език

1. понабърчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабърчело е е производна форма на понабърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).