понабърчил
1.
понабърчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабърчил
е производна форма
на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабърчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понабърчил
е производна форма
на понабърча (мин. деят. св. прич. м. р.).