понабърчил

Речник на българския език

1. понабърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

понабърчил е производна форма на понабърча (мин. деят. св. прич. м. р.).