щяло съм да понабърча

Речник на българския език

1. щяло съм да понабърча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да понабърча е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).