щял съм да понабърча

Речник на българския език

1. щял съм да понабърча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понабърча е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).