понабърчил си

Речник на българския език

1. понабърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабърчил си е производна форма на понабърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понабърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понабърчил си е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).