щяла съм да понабърча

Речник на българския език

1. щяла съм да понабърча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да понабърча е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).