понабърчили

Речник на българския език

1. понабърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабърчили е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понабърчили е производна форма на понабърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).