щеше да е понабърчил

Речник на българския език

1. щеше да е понабърчил — бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.

щеше да е понабърчил е производна форма на понабърча (бъд.пред.вр. в мин., 3 л., ед. ч., м. р.).