понабърчела

Речник на българския език

1. понабърчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабърчела е производна форма на понабърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабърчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понабърчела е производна форма на понабърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).