щял да е понабърчил

Речник на българския език

1. щял да е понабърчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).