понабърчело

Речник на българския език

1. понабърчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабърчело е производна форма на понабърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабърчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабърчело е производна форма на понабърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).