бил съм понабърчил

Речник на българския език

1. бил съм понабърчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понабърчил е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).