понабърчила

Речник на българския език

1. понабърчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабърчила е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабърчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понабърчила е производна форма на понабърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).