понабърчели

Речник на българския език

1. понабърчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понабърчели е производна форма на понабърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабърчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понабърчели е производна форма на понабърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).