понабърчило
1.
понабърчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понабърчило
е производна форма
на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понабърчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понабърчило
е производна форма
на понабърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).