лъготя

Речник на българския език

лъго̀тя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

лъго̀тиш, мин. св. лъго̀тих и лъготѝх, мин. прич. лъго̀тил и лъготѝл, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надясно, че има висше образование. С часове я лъготи и тя му вярва.

Грешни изписвания (3)

  • лаготъ
  • лаготя
  • лъготъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лъ-го-тя лъ-го-тим
2 лице лъ-го-тиш лъ-го-ти-те
3 лице лъ-го-ти лъ-го-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лъ-го-тих лъ-го-тих-ме
2 лице лъ-го-ти лъ-го-тих-те
3 лице лъ-го-ти лъ-го-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лъ-го-тех лъ-го-тех-ме
2 лице лъ-го-те-ше лъ-го-тех-те
3 лице лъ-го-те-ше лъ-го-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъготил съм лъготила съм лъготило съм лъготили сме
2 лице лъготил си лъготила си лъготило си лъготили сте
3 лице лъготил е лъготила е лъготило е лъготили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лъготил бях лъготила бях лъготило бяхме лъготили
2 лице беше лъготил беше лъготила беше лъготило бяхте лъготили
3 лице беше лъготил беше лъготила беше лъготило бяха лъготили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лъготя ще лъготим
2 лице ще лъготиш ще лъготите
3 лице ще лъготи ще лъготят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лъготил ще съм лъготила ще съм лъготило ще сме лъготили
2 лице ще си лъготил ще си лъготила ще си лъготило ще сте лъготили
3 лице ще е лъготил ще е лъготила ще е лъготило ще са лъготили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лъготя щяхме да лъготим
2 лице щеше да лъготиш щяхте да лъготите
3 лице щеше да лъготи щяха да лъготят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лъготил щях да съм лъготила щях да съм лъготило щяхме да сме лъготили
2 лице щеше да си лъготил щеше да си лъготила щеше да си лъготило щяхте да сте лъготили
3 лице щеше да е лъготил щеше да е лъготила щеше да е лъготило щяха да са лъготили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъготел съм лъготела съм лъготело съм лъготели сме
2 лице лъготел си лъготела си лъготело си лъготели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъготил съм лъготила съм лъготило съм лъготили сме
2 лице лъготил си лъготила си лъготило си лъготили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лъготил била съм лъготила било съм лъготило били сме лъготили
2 лице бил си лъготил била си лъготила било си лъготило били сте лъготили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лъготя щяла съм да лъготя щяло съм да лъготя щели сме да лъготим
2 лице щял си да лъготиш щяла си да лъготиш щяло си да лъготиш щели сте да лъготите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лъготил щяла съм да съм лъготила щяло съм да съм лъготило щели сме да сме лъготили
2 лице щял си да си лъготил щяла си да си лъготила щяло си да си лъготило щели сте да сте лъготили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лъготил бих лъготила бих лъготило бихме лъготили
2 лице би лъготил би лъготила би лъготило бихте лъготили
3 лице би лъготил би лъготила би лъготило биха лъготили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лъ-го-ти лъ-го-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лъ-го-тен
непълен член лъ-го-те-ния
пълен член лъ-го-те-ни-ят
женски род лъ-го-те-на
членувано лъ-го-те-на-та
среден род лъ-го-те-но
членувано лъ-го-те-но-то
множествено число лъ-го-те-ни
членувано лъ-го-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-го-тил
непълен член лъ-го-ти-лия
пълен член лъ-го-ти-ли-ят
женски род лъ-го-ти-ла
членувано лъ-го-ти-ла-та
среден род лъ-го-ти-ло
членувано лъ-го-ти-ло-то
множествено число лъ-го-ти-ли
членувано лъ-го-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-го-тел
женски род лъ-го-те-ла
среден род лъ-го-те-ло
множествено число лъ-го-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-го-тещ
непълен член лъ-го-те-щия
пълен член лъ-го-те-щи-ят
женски род лъ-го-те-ща
членувано лъ-го-те-ща-та
среден род лъ-го-те-що
членувано лъ-го-те-що-то
множествено число лъ-го-те-щи
членувано лъ-го-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лъ-го-тей-ки