лъготил

Речник на българския език

1. лъготил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъготил е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъготил — мин. деят. св. прич. м. р.

лъготил е производна форма на лъготя (мин. деят. св. прич. м. р.).