лъготило

Речник на българския език

1. лъготило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъготило е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъготило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъготило е производна форма на лъготя (мин. деят. св. прич. ср. р.).