лъготила

Речник на българския език

1. лъготила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъготила е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъготила — мин. деят. св. прич. ж. р.

лъготила е производна форма на лъготя (мин. деят. св. прич. ж. р.).