лъготело

Речник на българския език

1. лъготело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъготело е производна форма на лъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъготело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъготело е производна форма на лъготя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).