мамя

Речник на българския език

ма̀мя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

ма̀миш, мин. св. ма̀мих и мамѝх, мин. прич. ма̀мил и мамѝл, несв.
1. Кого. Лъжа, заблуждавам.
2. Какво. Викам животно да дойде при мен. Мамя кокошките.
3. Кого. Нарушавам брачна клетва, изневерявам. Мамя съпругата си.
4. Привличам с качествата си, съблазнявам. Морето мами с плясъка на вълните.
мамя се. — Лъжа се, изпадам в заблуждение. Тя се мамеше, като смяташе, че си е свършила работата.

Грешни изписвания (1)

  • мамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ма-мя ма-мим
2 лице ма-миш ма-ми-те
3 лице ма-ми ма-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ма-мих ма-мих-ме
2 лице ма-ми ма-мих-те
3 лице ма-ми ма-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ма-мех ма-мех-ме
2 лице ма-ме-ше ма-мех-те
3 лице ма-ме-ше ма-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мамил съм мамила съм мамило съм мамили сме
2 лице мамил си мамила си мамило си мамили сте
3 лице мамил е мамила е мамило е мамили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мамил бях мамила бях мамило бяхме мамили
2 лице беше мамил беше мамила беше мамило бяхте мамили
3 лице беше мамил беше мамила беше мамило бяха мамили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мамя ще мамим
2 лице ще мамиш ще мамите
3 лице ще мами ще мамят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мамил ще съм мамила ще съм мамило ще сме мамили
2 лице ще си мамил ще си мамила ще си мамило ще сте мамили
3 лице ще е мамил ще е мамила ще е мамило ще са мамили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мамя щяхме да мамим
2 лице щеше да мамиш щяхте да мамите
3 лице щеше да мами щяха да мамят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мамил щях да съм мамила щях да съм мамило щяхме да сме мамили
2 лице щеше да си мамил щеше да си мамила щеше да си мамило щяхте да сте мамили
3 лице щеше да е мамил щеше да е мамила щеше да е мамило щяха да са мамили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мамел съм мамела съм мамело съм мамели сме
2 лице мамел си мамела си мамело си мамели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мамил съм мамила съм мамило съм мамили сме
2 лице мамил си мамила си мамило си мамили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мамил била съм мамила било съм мамило били сме мамили
2 лице бил си мамил била си мамила било си мамило били сте мамили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мамя щяла съм да мамя щяло съм да мамя щели сме да мамим
2 лице щял си да мамиш щяла си да мамиш щяло си да мамиш щели сте да мамите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мамил щяла съм да съм мамила щяло съм да съм мамило щели сме да сме мамили
2 лице щял си да си мамил щяла си да си мамила щяло си да си мамило щели сте да сте мамили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мамил бих мамила бих мамило бихме мамили
2 лице би мамил би мамила би мамило бихте мамили
3 лице би мамил би мамила би мамило биха мамили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ма-ми ма-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ма-мен
непълен член ма-ме-ния
пълен член ма-ме-ни-ят
женски род ма-ме-на
членувано ма-ме-на-та
среден род ма-ме-но
членувано ма-ме-но-то
множествено число ма-ме-ни
членувано ма-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-мил
непълен член ма-ми-лия
пълен член ма-ми-ли-ят
женски род ма-ми-ла
членувано ма-ми-ла-та
среден род ма-ми-ло
членувано ма-ми-ло-то
множествено число ма-ми-ли
членувано ма-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-мел
женски род ма-ме-ла
среден род ма-ме-ло
множествено число ма-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-мещ
непълен член ма-ме-щия
пълен член ма-ме-щи-ят
женски род ма-ме-ща
членувано ма-ме-ща-та
среден род ма-ме-що
членувано ма-ме-що-то
множествено число ма-ме-щи
членувано ма-ме-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ма-мей-ки