лъготила съм

Речник на българския език

1. лъготила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лъготила съм е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъготила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лъготила съм е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).