извъртам

Речник на българския език

извъ̀ртам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

извъ̀рташ, несв. и извъртя̀ 1 , св.
1. Кого, какво. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи.
2. Какво. Огъвам, свивам в дъга или окръжност.
3. Какво. Замахвам в кръг с чук, сечиво и под. От сутрин до вечер извърта чука.
4. Какво. Завъртам със замах (подпис, шамар).
5. Прен. Отклонявам темата на разговор към нещо друго.
6. Прен. Не казвам направо нещо, усуквам, шикалкавя. По въпроса за парите извърташе.
7. Прен. Преиначавам факти, истини.
извъртам се/извъртя се. 1. — Извръщам се, обръщам се, завъртам се на една страна.
2. Променям коренно становището си по даден въпрос. Вчера казваше, че съм прав, днес се извъртя.
3. Разг. Въртя се често. Извъртам се в леглото.
4. Въртя се, чудя се откъде да намеря нещо, което ми липсва. Извъртам се за пари. Извъртам се за един хляб.

Грешни изписвания (3)

  • езвъртам
  • езвъртъм
  • извъртъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вър-там из-вър-та-ме
2 лице из-вър-таш из-вър-та-те
3 лице из-вър-та из-вър-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-тах из-вър-тах-ме
2 лице из-вър-та из-вър-тах-те
3 лице из-вър-та из-вър-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вър-тах из-вър-тах-ме
2 лице из-вър-та-ше из-вър-тах-те
3 лице из-вър-та-ше из-вър-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртал съм извъртала съм извъртало съм извъртали сме
2 лице извъртал си извъртала си извъртало си извъртали сте
3 лице извъртал е извъртала е извъртало е извъртали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извъртал бях извъртала бях извъртало бяхме извъртали
2 лице беше извъртал беше извъртала беше извъртало бяхте извъртали
3 лице беше извъртал беше извъртала беше извъртало бяха извъртали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извъртам ще извъртаме
2 лице ще извърташ ще извъртате
3 лице ще извърта ще извъртат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извъртал ще съм извъртала ще съм извъртало ще сме извъртали
2 лице ще си извъртал ще си извъртала ще си извъртало ще сте извъртали
3 лице ще е извъртал ще е извъртала ще е извъртало ще са извъртали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извъртам щяхме да извъртаме
2 лице щеше да извърташ щяхте да извъртате
3 лице щеше да извърта щяха да извъртат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извъртал щях да съм извъртала щях да съм извъртало щяхме да сме извъртали
2 лице щеше да си извъртал щеше да си извъртала щеше да си извъртало щяхте да сте извъртали
3 лице щеше да е извъртал щеше да е извъртала щеше да е извъртало щяха да са извъртали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртал съм извъртала съм извъртало съм извъртали сме
2 лице извъртал си извъртала си извъртало си извъртали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъртал съм извъртала съм извъртало съм извъртали сме
2 лице извъртал си извъртала си извъртало си извъртали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извъртал била съм извъртала било съм извъртало били сме извъртали
2 лице бил си извъртал била си извъртала било си извъртало били сте извъртали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извъртам щяла съм да извъртам щяло съм да извъртам щели сме да извъртаме
2 лице щял си да извърташ щяла си да извърташ щяло си да извърташ щели сте да извъртате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извъртал щяла съм да съм извъртала щяло съм да съм извъртало щели сме да сме извъртали
2 лице щял си да си извъртал щяла си да си извъртала щяло си да си извъртало щели сте да сте извъртали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извъртал бих извъртала бих извъртало бихме извъртали
2 лице би извъртал би извъртала би извъртало бихте извъртали
3 лице би извъртал би извъртала би извъртало биха извъртали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вър-тай из-вър-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тан
непълен член из-вър-та-ния
пълен член из-вър-та-ни-ят
женски род из-вър-та-на
членувано из-вър-та-на-та
среден род из-вър-та-но
членувано из-вър-та-но-то
множествено число из-вър-та-ни
членувано из-вър-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тал
непълен член из-вър-та-лия
пълен член из-вър-та-ли-ят
женски род из-вър-та-ла
членувано из-вър-та-ла-та
среден род из-вър-та-ло
членувано из-вър-та-ло-то
множествено число из-вър-та-ли
членувано из-вър-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тал
женски род из-вър-та-ла
среден род из-вър-та-ло
множествено число из-вър-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вър-тащ
непълен член из-вър-та-щия
пълен член из-вър-та-щи-ят
женски род из-вър-та-ща
членувано из-вър-та-ща-та
среден род из-вър-та-що
членувано из-вър-та-що-то
множествено число из-вър-та-щи
членувано из-вър-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вър-тай-ки