извъртали

Речник на българския език

1. извъртали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извъртали е производна форма на извъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извъртали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извъртали е производна форма на извъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извъртали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извъртали е производна форма на извъртам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. извъртали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извъртали е производна форма на извъртам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).