клинча

Речник на българския език

1. клѝнча непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

клѝнчиш, мин. св. клѝнчих, мин. прич. клѝнчил, несв. Разг. Измъквам се от работа или задължение. Всеки ден клинчи, бяга от училище, не прави нищо вкъщи.

Грешни изписвания (1)

  • клинчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице клин-ча клин-чим
2 лице клин-чиш клин-чи-те
3 лице клин-чи клин-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице клин-чих клин-чих-ме
2 лице клин-чи клин-чих-те
3 лице клин-чи клин-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице клин-чех клин-чех-ме
2 лице клин-че-ше клин-чех-те
3 лице клин-че-ше клин-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клинчил съм клинчила съм клинчило съм клинчили сме
2 лице клинчил си клинчила си клинчило си клинчили сте
3 лице клинчил е клинчила е клинчило е клинчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клинчил бях клинчила бях клинчило бяхме клинчили
2 лице беше клинчил беше клинчила беше клинчило бяхте клинчили
3 лице беше клинчил беше клинчила беше клинчило бяха клинчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клинча ще клинчим
2 лице ще клинчиш ще клинчите
3 лице ще клинчи ще клинчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клинчил ще съм клинчила ще съм клинчило ще сме клинчили
2 лице ще си клинчил ще си клинчила ще си клинчило ще сте клинчили
3 лице ще е клинчил ще е клинчила ще е клинчило ще са клинчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клинча щяхме да клинчим
2 лице щеше да клинчиш щяхте да клинчите
3 лице щеше да клинчи щяха да клинчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клинчил щях да съм клинчила щях да съм клинчило щяхме да сме клинчили
2 лице щеше да си клинчил щеше да си клинчила щеше да си клинчило щяхте да сте клинчили
3 лице щеше да е клинчил щеше да е клинчила щеше да е клинчило щяха да са клинчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клинчел съм клинчела съм клинчело съм клинчели сме
2 лице клинчел си клинчела си клинчело си клинчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клинчил съм клинчила съм клинчило съм клинчили сме
2 лице клинчил си клинчила си клинчило си клинчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клинчил била съм клинчила било съм клинчило били сме клинчили
2 лице бил си клинчил била си клинчила било си клинчило били сте клинчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клинча щяла съм да клинча щяло съм да клинча щели сме да клинчим
2 лице щял си да клинчиш щяла си да клинчиш щяло си да клинчиш щели сте да клинчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клинчил щяла съм да съм клинчила щяло съм да съм клинчило щели сме да сме клинчили
2 лице щял си да си клинчил щяла си да си клинчила щяло си да си клинчило щели сте да сте клинчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клинчил бих клинчила бих клинчило бихме клинчили
2 лице би клинчил би клинчила би клинчило бихте клинчили
3 лице би клинчил би клинчила би клинчило биха клинчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клин-чи клин-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клин-чил
непълен член клин-чи-лия
пълен член клин-чи-ли-ят
женски род клин-чи-ла
членувано клин-чи-ла-та
среден род клин-чи-ло
членувано клин-чи-ло-то
множествено число клин-чи-ли
членувано клин-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клин-чел
женски род клин-че-ла
среден род клин-че-ло
множествено число клин-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род клин-чещ
непълен член клин-че-щия
пълен член клин-че-щи-ят
женски род клин-че-ща
членувано клин-че-ща-та
среден род клин-че-що
членувано клин-че-що-то
множествено число клин-че-щи
членувано клин-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

клин-чей-ки

2. клинча — ед. ч. непълен член

клинча е производна форма на клинч (ед. ч. непълен член).

3. клинча — бройна форма

клинча е производна форма на клинч (бройна форма).