клинчели

Речник на българския език

1. клинчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клинчели е производна форма на клинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клинчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клинчели е производна форма на клинча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).