клинчил е

Речник на българския език

1. клинчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клинчил е е производна форма на клинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клинчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клинчил е е производна форма на клинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).