било клинчило

Речник на българския език

1. било клинчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било клинчило е производна форма на клинча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).