клинчило е

Речник на българския език

1. клинчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клинчило е е производна форма на клинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клинчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клинчило е е производна форма на клинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).