клинчеше

Речник на българския език

1. клинчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

клинчеше е производна форма на клинча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. клинчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

клинчеше е производна форма на клинча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).