клинч

Речник на българския език

клинч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клинч
непълен член клин-ча
пълен член клин-чът
мн.ч. клин-чо-ве
членувано клин-чо-ве-те
бройна форма клин-ча
звателна форма