извъртаха

Речник на българския език

1. извъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извъртаха е производна форма на извъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

извъртаха е производна форма на извъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).