лъготил е

Речник на българския език

1. лъготил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъготил е е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъготил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъготил е е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).