бил си лъготил

Речник на българския език

1. бил си лъготил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си лъготил е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).