лъготели

Речник на българския език

1. лъготели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лъготели е производна форма на лъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъготели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лъготели е производна форма на лъготя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).