лъготил съм

Речник на българския език

1. лъготил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лъготил съм е производна форма на лъготя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. лъготил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лъготил съм е производна форма на лъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).